Самотна капчица пътува с посока в този миг, от никой незнайна лудува без постоянен и собствен лик. Лудува, но щастлива ли е тя или като стихия бушува. Дали посоката своя сама си е избрала или на бурята с воя, гравитация я е подбрала, ако прахта тя само мъти, нужно ли е да лети, къде ли ще стигне, при своите сестрици или преди момиче да мигне, ще падне в нейните очици. Ще изчезне ли без спомен или ще стане сълзичка за човек сломен, утеха добричка, да влезне тя в разбитото сърце, да го полее и душата като перце мъката си да излее. (Благодаря ти, Бау, където и да си, каквото и да правиш, дори и да си ме забравил...)