Постинг
18.04.2007 23:23 -
За времето и забравените приятелства…
Никога не съм вярвала във времето, нито съм го обичала…А най-мразя като ми кажат “Времето лекува всичко”… Иде ми да отговоря “Да, да, ама не”…
Става ми мъчно, когато преглеждам старите си мейли от хора, с които някога ми е било адски приятно да си общуваме, да споделяме световете си, мислите, чувствата, емоциите и настроенията си. Какво е станало с тези хора днес??
Много е неприятно да не знаеш какво се случва с тях, къде са, какво правят, защото поради някакви причини връзката помежду ви се е разпаднала, а пък на теб не е спряло да ти пука за тях. И когато в даден момент се сетиш за някой, с когото някога сте споделяли мечтите си, ти става мъчно…
Такава една носталгия ме обхвана мен тази вечер… Даже не съм сигурна защо направих този блог и дали изобщо някой ще го чете и дали ще открие нещо смислено (за него самия) тук… Попаднах случайно (ако изобщо съществуват случайности) на някои много хубави и смислени блогове, които като четях, си помислих “Не съм само аз…” Затова реших и аз да пробвам… Така или иначе винаги съм имала склонността да се опитвам да изливам мислите и чувствата си на някакъв вид бял лист (било то истински, или пък на компютъра…а всъщност дори не е задължително да е бял, нито да е точно лист…). По принцип това го правех като пишех на един много специален за мен човек, един специален приятел – такъв, от когото всеки има нужда - който си мислиш, че винаги би те разбрал, дори и да не е съгласен с теб, който ще те подкрепи или пък ще те приземи, когато е необходимо, който ще ти казва винаги истината в очите, ще е готов да направи всичко за теб, ще иска да помогне за сбъдването на мечтите ти, ще бъде винаги някъде там около теб… Сега обаче нещата се объркаха и не знам дали трябва да продължа да го правя…Просто се опитвам да бъда смела и да оставя този човек, защото не искам само допълнително да му усложнявам живота (което май без да искам правя) и защото, когато наистина те е грижа за някой, то искаш за него само да бъде щастлив, дори това да значи да се отдръпнеш… А дори това да е най-трудното нещо на света, трябва да събереш сили да го направиш…
Май се отплеснах и промених малко темата… Даже не бях сигурна по каква тема да пиша, но нали идеята на тези блогове уж е да изливаш моментните си настроения и вълнения… А понякога те са толкова много, че ти е трудно да събереш мислите си в една насока и да успееш да ги споделиш всичките… било то и с белия лист…Затова просто спирам… Засега, може би… Кой знае…
Става ми мъчно, когато преглеждам старите си мейли от хора, с които някога ми е било адски приятно да си общуваме, да споделяме световете си, мислите, чувствата, емоциите и настроенията си. Какво е станало с тези хора днес??
Много е неприятно да не знаеш какво се случва с тях, къде са, какво правят, защото поради някакви причини връзката помежду ви се е разпаднала, а пък на теб не е спряло да ти пука за тях. И когато в даден момент се сетиш за някой, с когото някога сте споделяли мечтите си, ти става мъчно…
Такава една носталгия ме обхвана мен тази вечер… Даже не съм сигурна защо направих този блог и дали изобщо някой ще го чете и дали ще открие нещо смислено (за него самия) тук… Попаднах случайно (ако изобщо съществуват случайности) на някои много хубави и смислени блогове, които като четях, си помислих “Не съм само аз…” Затова реших и аз да пробвам… Така или иначе винаги съм имала склонността да се опитвам да изливам мислите и чувствата си на някакъв вид бял лист (било то истински, или пък на компютъра…а всъщност дори не е задължително да е бял, нито да е точно лист…). По принцип това го правех като пишех на един много специален за мен човек, един специален приятел – такъв, от когото всеки има нужда - който си мислиш, че винаги би те разбрал, дори и да не е съгласен с теб, който ще те подкрепи или пък ще те приземи, когато е необходимо, който ще ти казва винаги истината в очите, ще е готов да направи всичко за теб, ще иска да помогне за сбъдването на мечтите ти, ще бъде винаги някъде там около теб… Сега обаче нещата се объркаха и не знам дали трябва да продължа да го правя…Просто се опитвам да бъда смела и да оставя този човек, защото не искам само допълнително да му усложнявам живота (което май без да искам правя) и защото, когато наистина те е грижа за някой, то искаш за него само да бъде щастлив, дори това да значи да се отдръпнеш… А дори това да е най-трудното нещо на света, трябва да събереш сили да го направиш…
Май се отплеснах и промених малко темата… Даже не бях сигурна по каква тема да пиша, но нали идеята на тези блогове уж е да изливаш моментните си настроения и вълнения… А понякога те са толкова много, че ти е трудно да събереш мислите си в една насока и да успееш да ги споделиш всичките… било то и с белия лист…Затова просто спирам… Засега, може би… Кой знае…
това си е твоето място така ,че правилата определяш ти ,а коментарите остават за нас :)))
цитирайза топлото посрещане ;)
цитирайдобре дошла и от мен!
харесва ми начинът ти на писане
за приятелствата и времето и аз съм си мислила....и аз разбрах,че времето не лекува или поне то може да те доизлекува,ако ти сама се поизклекуваш :)
цитирайхаресва ми начинът ти на писане
за приятелствата и времето и аз съм си мислила....и аз разбрах,че времето не лекува или поне то може да те доизлекува,ако ти сама се поизклекуваш :)
много искрен човек си. добре дошла:)
цитирай
5.
анонимен -
Ако времето лекуваше, душата ми ...
19.04.2007 08:31
19.04.2007 08:31
Ако времето лекуваше, душата ми щеше да бъде най-здравото нещо във вселената. Уви, не е така!
цитирайДобре дошла :-)
цитирайМного ми харесва твоя блог!
На добър час ти пожелавам!
:):):)
цитирайНа добър час ти пожелавам!
:):):)
8.
zombayo -
И аз се чувствам така понякога
19.04.2007 18:24
19.04.2007 18:24
Чудя се какво ли правят хора,с които съм имал нещо общо,но по една или друга причина нямаме връзка помежду си.Човек не трябва да забравя корените си,от къде е тръгнал и с кой е бил,но в крайна сметка трябва да се гледа напред.Повече оптимизъм и усмивки трябва :)
Между другото честит блог ! :))
цитирайМежду другото честит блог ! :))
Търсене
За този блог
Гласове: 149
