..е малко странно... Да се разделите сутринта, отивайки заедно на работа, и да не знаеш дали вечерта като се прибереш, той ще е там... е малко плашещо... Хем знаеш, че може би така е по-добре, че може би е за добро и все пак... Как може да не ти се скъса сърцето като знаеш, че все още се обичате, но някак си нещата не се получават вече според теб и не е може би това, което искаш, и не се чувстваш щастлив сам за себе си? Ако си делил всичко с този човек 6 години, как е възможно после просто да подтиснеш тези спомени, да започнеш да разчиташ само на себе си и да не се чудиш, ако решиш да опиташ с някой друг, няма ли да се получи същото? Знам, че никога няма гаранция за нищо, но как е възможно да не се чудиш, дали със следващия човек ще е по-различно, по-хубаво, ще е това, което искаш? А дали с него няма след време да се получи същото и да започнеш да си задаваш същите въпроси?? .. А да му се не види, нормално ли е, ако си щастлив, да си задаваш тези изпълнени със съмнение въпроси??...
Може би ние сами си го правим такова... Може би както един човек ми каза, ние сами си избираме любимия човек и е важно на себе си да дадем шанс, не на него, защото от нас самите си зависят нещата, дали ще дадем шанс да се получи, а няма постоянно да вдигаме летвата пред него, така че той все да не е достатъчно добър за нас? (Благодаря ти за тези думи, имах нужда някой да ми ги каже гласно, за да мога да ги осмисля, въпреки че може би подсъзнателно винаги съм си го знаела)...
Преди 2 години все се чудех дали наистина съществува такова нещо като Единственият Човек за нас, дали наистина за всеки има отредена точно определена половинка и бивайки с грешния човек, ние първо измъчваме себе си и него, второ отнемаме шанса на този, на който му е писано да бъде с него, да бъде с правилния за него човек... И на мен като малките момиченца ми се е искало да вярвам в принца на бял кон и т.н., но знам, че това съществува само в приказките... Може би ние сами пишем нашите приказки.. И може да няма за нас точно отреден принц, може би просто има повече на брой подходящи кандидати, въпросът е кой ние ще изберем и ще го направим Правилният, който впоследствие да стане Единственият...
Ей с такива мисли се събудих в главата, след като всъщност те си съществуват там от 2 години... Ако изобщо съм спала, защото цяла нощ имах чувството, че съм в лабиринт и не знам кой път да поема, кой е правилният, изобщо има ли светлина в тунела и изход...
Но както един друг човек ми беше казал по повод на нещо друго, но все пак много подходящо и за настоящата ситуация - Може би последните страници са за това, да запазим наученото до тук, да се радваме на изживяното, но и да знаем, че предстои да бъде написана и прочетена друга, следваща книга, може би още по-вълнуваща от предходната...

това:
"да започнеш да разчиташ само на себе си и да не се чудиш, ако решиш да опиташ с някой друг, няма ли да се получи същото?"

ще се получи (мисля си)... защото трябва да се научиш да разчиташ само и единствено на себе си ;) Тогава всеки човек в живота ти ще е дар Божи и всяко рамо, което получаваш, ще е подарък... Нямаме право да товарим любим човек със задължения, някак любовта се превръща в търгащина... а не бива...
но това са си пак само мои мисли... не ги приемай за чиста монета ;)

поздрави... слънце и полет