Самотна капчица пътува
с посока в този миг,
от никой незнайна лудува
без постоянен и собствен лик.
Лудува, но щастлива ли е тя
или като стихия бушува.
Дали посоката своя сама си е избрала
или на бурята с воя, гравитация я е подбрала,
ако прахта тя само мъти, нужно ли е да лети,
къде ли ще стигне, при своите сестрици
или преди момиче да мигне, ще падне в нейните очици.
Ще изчезне ли без спомен или ще стане
сълзичка за човек сломен, утеха добричка,
да влезне тя в разбитото сърце, да го полее
и душата като перце мъката си да излее.
(Благодаря ти, Бау, където и да си, каквото и да правиш, дори и да си ме забравил...)
Търсене
За този блог
Гласове: 149